Ръка в дупето, пишки във вагината, сълзи от щастие се стичат по бузите ѝ, или може би това е урината им...

Потъвайки в легло със снежнобели чаршафи, Ветра нетърпеливо започна да разопакова подаръка, който куриерът току-що беше доставил. „Изпращачът пожела да остане анонимен“, обясни куриерът, когато Ветра попита за получателя. „Кой ли би могъл да бъде?“, зачуди се Ветра, трескаво разкъсвайки опаковката. „Вардан? Ашот? Онези двамата „Дъг“ от клуба, които се чукаха толкова бързо в банята, че нямаха време да ѝ кажат имената си? Или може би това е от Владимир Рудолфович?“ Всички мисли обаче изчезнаха, когато Ветра видя червеното шишенце с любимия парфюм на Насо „Нарцисо Родригес“. Ароматът беше по-възбуждащ от Ашотите, Варданите и всички гости в студиото на Рудолфович взети заедно. Ветра усети как путката ѝ бързо се намокря. Неспособна да се сдържи повече, тя започна да се облива с парфюм и яростно да търка клитора си, търкаляйки се по леглото и заемайки различни пози. Възбудата ѝ беше твърде силна за продължителна мастурбация. Ветра изстена, свърши и отново вдиша аромата, излъчващ се от тялото ѝ, който вече беше изпълнил стаята. „Излях си поне 20 мл“, помисли си Ветра, щраквайки запалката си и завъртайки купола в търсене на цигари. Пламтяща златна Zippo се изплъзна от влажните пръсти на Ветра и коварно падна върху спретнато подстриганата ѝ срамна зона, напоена с парфюм. Бързо се разпалва. В рамките на минута чаршафите и завесите пламват, а час по-късно пожарникарите намират овъгленото ѝ тяло в леглото. Пръстите ѝ здраво стискат опушена бутилка парфюм, която е почти пълна. Старши подофицер Задов от Министерството на извънредните ситуации разхлабва пръстите си с клещи и дискретно пъхва парфюма в джоба си. „Ще го почистя с дизелово гориво и ще го дам на семейството си“, помисли си той, докато излизаше от стаята.