„Съпруг за час“ влезе в ролята и я чука в дупето.

Машинистът Прохор поканил доячката Лиза в банята. Когато разбрал, че тя е изгорила пиянски своята на Нова година, веднага предложил помощ. „Защо не дойдеш тази вечер, ще я запаля и ще се измийм. И аз не съм се измийвал тази година“, казал Прохор, опитвайки се да не изкашля люспи от слънчогледови семки по цялата Лиза. След като обаче приключил с парата, Прохор казал твърдо: „Хайде да тръгваме“. „Къде?“, попитала изненадано доячката. „Ами, например, до колибата, да чупим слънчогледови семки“, обяснил машинистът. И там, до печката, сред горящите дърва и звуците на Авдотя, бабата на съседката, се случило тайнството на селската любов. Всичко минало добре, само че Прохор бил толкова нервен, че дълго време не можел да свърши – горката Лиза била много уморена от сукане.