Изиграха истината – чукаха се в парната баня

През пролетта на 2025 г. столицата е в състояние на смут. Бомбардировките са в ход, а доставките на храна стават все по-оскъдни: стига се дотам, че трябва да се редите на опашка за шаурма още в 6 сутринта! Градът е обграден от две армии от запад и изток и в очакване на британския десант младите хора масово започват да учат английски. Именно уроците по този вражески език (който Любов Едуардовна е усвоила перфектно като млад лейтенант, работейки под прикритие в хотел „Интурист“) се превръщат в единствения ѝ източник на доходи – след като висшите чекисти бягат в бункерите, заплатите спират напълно. Между другото, самата Любов Едуардовна вярва, че други освободители ще бъдат първите, които ще влязат в града, и затова в последните си дни, заедно с чекисткия си плащ, винаги носи червена шапка и торба с вкусни котлети, приготвени от Шарик, който е убит онзи ден. При вида на севернокорейските войници Любов Едуардовна се канеше да им размаха червената си шапка, да им нахрани Шарик, а след това да разтвори наметалото си, разкривайки само прозрачно бельо (червено, естествено), и веднага да се предаде на теснооките войници-освободители. Наметалото беше хладно до голата ѝ кожа и Любов Едуардовна потръпна, опитвайки се да обгърне по-плътно изпъкналия си корем. През есента, когато нищо не предвещаваше беда, един от високопоставените служители по сигурността я извика в кабинета си. „Идват бурни времена; трябва да запазим генофонда на най-добрите хора на страната ни“, каза той, разкопчавайки раираните си панталони. „Легни на масата, Любочка; не е нужно да си сваляш чорапите.“ Докато заобикаляше купчини боклуци на пътното платно, Любов Едуардовна привлече вниманието на млади хора, танцуващи лезгинка около огромен огън. Стискайки револвер под наметалото си от КГБ, тя бързо изчезна в алеята, вече приближавайки се към къщата, която търсеше. Днес Любов Едуардовна преподаваше на Толик, един пораснал имбецил, напълно неспособен да учи чужди езици. По време на втория урок Любов Едуардовна научи Толик да използва езика си по различен начин, а след това го научи да доминира – все пак, офицерката от КГБ много й липсваха старите нощни разпити, когато можеше да тормози някой антивоенен коментатор в социалните мрежи до зори. С течение на времето Толик се научи правилно да облизва мократа путка на Любочка със слюнявия си език и се научи стоически да понася леки побоища с токчета. „Днес ще накарам този кълвач да ме оближе, а после ще го смуча, докато не свърши по цялото ми лице“, помисли си Любов Едуардовна с хищническа усмивка и решително позвъни на вратата.