Внучко, недей, не ми е позволено да правя секс! Млъкни, стара коза

Поли Йънгс винаги мечтаела за страст, достойна за големия екран. И когато филмът „Ейфория“ започнал своя еротичен танц, тя затворила очи, изгубена в унеса. Но съдбата, подобно на най-дръзкия сценарист, ѝ подхвърлила Брейди Бъд – мъж, който решил, че най-добрият начин да оцениш един филм е да добави свои собствени редакции. Неговите докосвания били толкова прецизни, колкото и редакцията: той галил гърдите ѝ, целувал врата ѝ и след това... Поли осъзнала, че фантазиите ѝ са евтин ситком в сравнение с това, което Брейди бил създал. Нямаш нищо против импровизацията, нали? „Той се усмихна самодоволно, докато тя се опитваше да си спомни къде са и кой е този Андрей Лупин. До края на надписите Поли не можеше да различи стоновете на екрана от своите собствени. Брейди, доволен като режисьор, носител на Оскар, завърши с думите: „Това беше шедьовър.“ Поли само кимна, мислейки си, че бъдещите ѝ фантазии сега ще бъдат много по-живи. Или беше филм? Нямаше значение.